петък, 20 март 2009 г.

...Н...



На огнени крила летя,
пеперуди пърхат в нощната тъма,
кристален шепот прекъсва тягостната тишина
и намираме словесната хармония.
Един до друг
замяни от еуфория,
потънали в погледа на другия.
Усещаме искреността
и наслаждаваме се на момент във вечността.

Сякаш омагьосани сме,
всичко свръх цветно и емоционално,
обхваща моят блян-реалност
с аленият воал на любовта.
Намирам своята идилия,сред прахът на звездните тела.
Снежнобяла кожа и мастилена коса,
допират груба мъжка длан
и раждат чувства по-нежни от утринна роса.

Перлен звън и ледени висулки,
ръждива нота,есенно листо,
дъждовна капка,искрена сълза,
милувка сладка,нежна лунна светлина.

Няма коментари:

Публикуване на коментар