вторник, 3 февруари 2009 г.

Rejected

Изглежда не искаш да признаеш това,което всъщност не отдавна потвърди.А сега сякаш нищо не е било!
Отвсякъде просто....вбесяващ непукизъм.Ти минаваш покрай него,той те поглежда,по онзи влудяващ начин и дотам.

Само ти караш сърцето ми да бие толкова бързо.

Виждам те и мигновено електричен импулс преминава през тялото ми,после пулсът ми се ускорява до толкова,че сърцето ми напира да избие през ребрата ми...
Ти секна поривът ми.
Тъкмо бе накрал сърцето ми да лети,необезпокоявано от каквото и да било...,и после...
Сякаш скърши крилете на птица,поела вече през въздушните течения.
И тогава,изпитвам омраза!ДА!
Озлобявам се толкова лесно,че направо се изумявам.Трябва ми само момент,за да осъзная за пореден път,колко си горд и злобата вече е превзела хоризонта.Мразя те,до момента,когато не те видя отново....и коленете ми не започнат да треперят.Вбесяваш ме!

Но също така,караш и пеперудите да запърхат с хилядите си крилца!

Вече не знам какво да правя,но няма да се откажа!



Искам да те имам...искам твоят истеричен смях...

2 коментара:

  1. не можах да се сдържа... боже, чувствам се по абсолютно същия начин!
    И, да, много ми е интересно да те чета (:

    ОтговорИзтриване
  2. нямаш и представа,колко се радвам,че намираш нещо общо между двете ни.Пиши,когато намериш нещо общо.Радвам се,че поне някой споделя мислите и чувствата ми.
    Благодаря ти.

    ОтговорИзтриване