I really want you?

Are there silver shores in paradise?

Защо отново ти се усмихвам?Спомням си как ме бе лъгал,как си игра и с моите,и с нейните чувства,но въпреки това,сега те докосвам.Бях се ограничила толкова добре.Само сарказъм,злоба и дистанциране.Перфектната рецепта за лоши взаимоотношения.Беше правилно така,но отново започна да ми влияеш.Зная,че и теб те е боляло,знам също,че болката не ще спре дотук,но ти настояваш.Може би всичко това е заради всекидневните ни срещи,може би...
If i could just surredner my soul.
I`ll hold on to your heart.

-Няма да кажа какво съм видяла.-каза късо подстриганото момиче
-Благодаря!-отвърнах аз.

Attention...less

Идваш,виждаш я...дълъг поглед...и отминаваш.
Лице като скала,само две горди очи проникващи директно в душата и.
Гледаш и я виждаш!
Нейната същност не е скрита само за твоите очи.
Защитната и стена е сякаш изчезнала за погледа на...човека,който спира дъха и.
Тя спира да мисли,да чува,да диша и единственото,което усеща е ускорения си пулс.
Вижда само и единствено теб,моментът замира...времето вече не съществува.
А тя-глупачката изпада в нещо като транс!

С едничък образ в съзнанието си-твоя!
Отминаваш...коленете омекват,кръвта навлиза шумно обратно във вените и!

А какво стана след това?

Ти я погледна от високо!Но не с пренебрежение,не!С желание,с надежда,с някаква тъга в красивите ти тъмни очи.

Гледаше я,любуваше и се!
Какво стана с твоята горда осанка,все още я има,но сякаш сега е само повърхностна.Сякаш си празна черупка,но все пак красива празна черупка.
Преди не те бе страх да я заговориш,беше удоволствие за теб.
Но видя,че тя има симпатии към теб и веднага се възгордя.Защо?
Така и двамата губите,защото ти се отдръпна.
Отдръпна се,въпреки че имаше нещо към нея.Тя не ти бе безразлична,не!
И сега и двамата страдате,и двамата сте наранени.Ти си празен и страхлив-нещото,което винаги си си мислил,че не ще допуснеш.
А тя-глупачката,тя е наранена.
Сега тя ближе раните си.Вече колко време мина,а тя още не е по-добре.Сега,когато те види тя чувства объркване,болка и гняв.
Та какво направи ти?Просто добави злобата и болката.

Е,браво на теб!

Сега съжаляваш ли?Сигурно е така.Ако не бе тъй горд,сега щяхте да сте заедно и щастливи.Виждаш ли какво ти причинява гордостта!?
Глупак....перфектен за глупачка!

Толкова много неща за правене,а толкова малко време.Само,когато го уплътним напълно разбираме какви са всъщност възможностите ни...
Днес бе хубав ден,изобщо последните дни са хубави,но не мога да им се насладя достатъчно. Щастлива ли съм аз,то някой друг страда...било то защото заемам цялото внимание на приятелка или защото съм груба с човек,към когото се старая да бъда добра.... Не искам да наранявам,когото и да било...,
но не винаги става това,което искаме.
И сега си мисля за тези мои хора...,моето обкръжение.Толкова много лица,чувства,мисли...и толкова много събития.Живеем уж различни животи,но всъщност всички сме свързани.
"Сякаш невидима нишка обвързва всеки един от нас"
Наистина е така,ако се замислиш.
А сега...единственото ,за което мисля са бъдещите сънища....

Лека нощ Вселена!!!

SPALDING

Малките неща правят големите събития по-красиви,по-значими.


Замислял ли си се,когато някой ти се усмихне или ти каже добра дума,то поражда онова топло чувство у теб
.На края на деня,когато правиш равносметка на изминалите часове,точно онзи жест,онова изказване,са малките неща,които те карат да се усмихнеш.
Усмихнеш ли се поне веднъж на ден,или породиш усмивка на нечие чуждо лице-то денят за мен не е загубен.
Точно като тази красива песен.Малко нещо,което ме кара да погледна на нещата откъм добрата им страна.Кара ме да видя,че това,което всъщност не правя...и те си мечтаят да не го правят....Разбираш ли ме?
Оказва се,че съм направила правилният избор и има някой,който си мечтае,в същия този момент,и той да можеше да направи отново този избор.
И така,сега се чувствам добре.Спокойна.Благодарна...за това,че имам безценният дар-да живея.Имам прекрасно здраве,имам ръце,за да мога да напиша тези думи,грамотна съм и мога да свържа тези думи в едно(що-годе) смислено изречение.Имам очи,за да прочета тези думи.Имам уши ,за да мога да чуя прекрасния глас на певицата в моята ободряваща песен.
И всеки един от вас го има.Затова съм благодарна и щастлива,защото днес бе един добър ден.Утре идва,а с него идват и осъществените ми мечти,и надеждите,и възможностите.
Животът ни тепърва започва,затова бъди благодарен.
Радвай се и на малкото,което имаш.Не се отчайвай,винаги може по-зле...,но замисли се,всъщност не е чак толкова лошо..,нали?




А,а и днес получих подарък волейболна топка-Spalding,може ли да е по-хубаво?
Откриваме сезона...е,не,че сме спирали да играем!!!

Serenity

Is it all faith?
Съдба ли е всичко?Или просто нещата се случва.Писано ли ни бе да бъдем там или просто е логично,такова събитие е ....и двамата участваме.Мразя ,когато не зная...По-скоро не разбирам.Какво се случва?Имат ли някакъв смисъл всички тези събития?Крие ли се някаква причина зад запознанството ми с тези персонажи?
Или просто разисквам твърде много нещата.Има ли някакъв смисъл,някакъв замисъл?
Омръзна ми да се опитвам да разбирам знаците на съдбата,само да гадя.Защо най-сетне не срещна някой,за когото ще съм 100% сигурна...или поне..70% :)
Не искам да се жалвам,затова и пиша всичко тук,в моето свободно интер-пространство.Тук,където никой от вас не ме познава и не ще може да ме съди.
Искам чиста монета.Искам истини.Искам свалени карти.Омръзна ми да се само убеждавам,че зад всичко това стой самата СЪДБА...
Трябва ли да приема,че сега,тук,с него, съдбата няма пръст?
Трябва ли да се откажа от дългогодишните ми вярвания,че всичко се случва с причина.
Защото аз вярвам,че съдбата ни ръководи непрекъснато....или поне вярвах...

Познато сърце,на непознато лице.

"Интересно ми е каква ще е твоята любов.
На теб ти предстои нещо голямо!"-каза тя.

Зная..,може да звучи самовлюбено,но аз винаги съм се борила за това...НЕЩО...,защото вярвам в него,с всяка фибра от тялото си. Минала съм през необмислени,краткотрайни връзки...имала съм и възможността да водя още безброй такива,но винаги съм се спирала... Спирах,когато осъзнаех,че не това е човекът. Този,който кара пеперудите,да запърхат със своите тънки,сребърни крилца,в стомаха ми... Разбирах,че не това са моите мечти..Аз мечтая за много повече и не ще се се примиря с по-малко.....Аз зная,че има някой...,че има определен човек...,моя човек...и сега, сега го чакам...търся го. Знам,има много подходящи..., но аз не мечтая за подходящ.
Истината е,че съм готова да обичам.

Досега не съм обичала така...влюбена,да...,но да обичам...? Не,не може това да е било любов! Аз вярвам в това извисено чувство,в това чудо на чудесата,този магнетичен водовъртеж,тази нежна симфония,която изпълва цялото ти същество. Вярвам в течните кристали,които изпълват очите ти,когато обичаш. Вярвам в грациозните движения,които изпълняваш,под звуците на любовната мелодия. Вярвам в липсващата половинка.. Вярвам в този,който допълва душата ти,съзнанието ти,съществото ти...
Аз вярвам в теб...,а ти в мен? Дълго съм се заблуждавала,че може би този е различен,но зная,че щом го видя...всичко ще се промени.
Досега не съм оставяла някой да достигне,до сърцето ми.Винаги насреща бе защитната стена.Стигнели някой до нея,аз мигом го отхвърлях.Просто съм такава.Не позволявам да бъда обичана...
И това не е защото ме е страх,че ще бъда наранена.Ясно ми е ,че без риск няма и успех.
Истинската причина е,че чакам ТЕБ!
Чакам някого,когото дори не съм виждала.Едно познато сърце,на едно непознато лице.

И така...оставам,чакаща.

Rejected

Изглежда не искаш да признаеш това,което всъщност не отдавна потвърди.А сега сякаш нищо не е било!
Отвсякъде просто....вбесяващ непукизъм.Ти минаваш покрай него,той те поглежда,по онзи влудяващ начин и дотам.

Само ти караш сърцето ми да бие толкова бързо.

Виждам те и мигновено електричен импулс преминава през тялото ми,после пулсът ми се ускорява до толкова,че сърцето ми напира да избие през ребрата ми...
Ти секна поривът ми.
Тъкмо бе накрал сърцето ми да лети,необезпокоявано от каквото и да било...,и после...
Сякаш скърши крилете на птица,поела вече през въздушните течения.
И тогава,изпитвам омраза!ДА!
Озлобявам се толкова лесно,че направо се изумявам.Трябва ми само момент,за да осъзная за пореден път,колко си горд и злобата вече е превзела хоризонта.Мразя те,до момента,когато не те видя отново....и коленете ми не започнат да треперят.Вбесяваш ме!

Но също така,караш и пеперудите да запърхат с хилядите си крилца!

Вече не знам какво да правя,но няма да се откажа!



Искам да те имам...искам твоят истеричен смях...

Когато нещо не е взаимно,няма как да извоюваш желания успех!

Чувствал ли си се безпомощен?
Да усещаш,че по никакъв начин не можеш да намериш решение на проблема?
Да знаеш,че приятел има нужда от теб...,а ти се губиш в мрака...
И то не кой да е приятел..,а най-добрият..
Човекът,с когото сте преживели толкова много...добро и лошо.
Години наред успяваш да помагаш...,а сега?Когато най-много имат нужда от теб,ти си безпомощна!
Няма подходяща утеха...Можеш само да стоиш и да повтаряш:"До теб съм!Обичам те!"
Мислях,че поне това ще помогне!Това винаги помага,защото винаги го мисля...,но сега...
Сякаш човекът,на когото говориш не те слуша..сякаш ти дори не си в стаята...
Зная,че в такъв момент може би усамотението е утеха..,но когато съм до теб...сякаш не ме искаш там!
Съжалявам,че не мога да отнема от болката ти!Когато нещо не е взаимно,няма как да извоюваш желания успех..Позволи ми да съм до теб..
Аз винаги съм била редом с теб,във войната,срещу несправедливостите на живота...
Сега пак съм тук...,нищо,че не ме искаш...
Аз съм до теб!Обичам те!