Плача...с мисълта,че така осбовождавам място за усмивките

23:59..все още петък...
А ето,само миг по-късно събота...два дни в едно...
Два образа в едно тяло...
Винаги съм мразела блоговете.Мислех,че подобни неща пишат само хората,които нямат приятели,на които да споделят.Ако ли не...за мен хартията е много по надежден слушател,отколкото това пусто кибер пространство...,но какво да се прави..Гласовете на другият в мен се обадиха-реших да опитам.
Нека новата година започне с нови начинания...
Та коя съм аз...и аз не зная...
Наскоро дори осъзнах,че хората от обкръжението ми,ме познават много по-добре,отколкото аз се познавам..чак е плашещо.


Дълго време писах подобни объркани мисли на компютъра...забутани дълбоко в дебрите на електронната памет,скрити от чужди очи...,но скоро не бях писала
Сега обаче тъжните мисли ме навестяват и вдъхновението ме връхлита...
Мислех...не,ЗНАЕХ,че съм от едно силно семейство...
Че близките ми не се поддават на лошите емоции толкова лесно,че не изпадат в депресии,но явно съм грешила...
Явно само аз съм такава...
Всички ние сме силни,някои дори повече от други...
Но явно само аз съм убедена,че трябва да гледаш само хубавото...
Но защо си мислех,че съм неподатлива?
Е,разбира се,че съм такава...имам в предвид,че няма да отчаям...нещата отминава...
времето лекува или поне те кара да забравиш....просто тялото и умът ти стигат прага на изтощение и автоматично ти заповядват да забравиш случилото се....
Мисли за хората,които са до теб сега...
Мисли за това,че си здрава,че и мама е здрава...,че сме заедно..все още..
Не се отчайвай няма такъв вариант просто
Тази опция е изключена от менюто..
Само напред и нагоре...нали?
Аз съм силна!
Нищо,че плача...така просто освобождавам място за усмивките!


Справяй се!
Помогни на другите на направят същото.
"Нея я е страх от непознатото"
"Та и аз не зная какво следва!"
"Да,но ти си готова да се бориш!За теб това е поредното изпитание...,а за нея..
едва ли не краят!"

Мислех си,че тя ме е научила да съм такава...Оказва се,че и самата тя не е такава,но ме бе побутнала да вървя по правилния път.Благодаря ти..мам!
И сега какво?
Опитай се да обясниш,че смъртта не е нещо лошо.
Опитай се да си до всички едновременно и да не забравяш никого.
Опитай се да не нараняваш влюбените в теб.
Опитай се да не мислиш,че този,в когото ти си влюбена не го е грижа за теб...
Опитай се да преглътнеш обидите..,колкото и да си горда...
Опитай се да се съсредоточиш в учението.
Опитай се да конкретизираш посоката,в която ще вървиш занапред.

Борете се...НЕ се предавайте!